автор: olentangy

Стариците - почти безплътни жестове!
Широкополи шапки от липи,
обрамчили лицата им изпити,
потрепват в такт с военния оркестър.

Тояжките от махагон потропват.
Като хриле на рибите изкормени
улавят лъч на слънцето следобедно
пагоните на сини униформи.

Напудрени лица трептят мажорно
и анемичен смях пълзи по плажа.
Тромпетът - лъскава, метална стража -
надвиква ги като сърдит полковник.

Отеква в каменната балюстрада
измъченото горно "до". Морето
с войнишки златни копчета им свети
и хвърля дисонанси през оградата.

Кафе от леблебия ще си смелят
в мелачката за празници - живота,
щом хлътнат в уличките на квартала кротък
военният оркестър и неделята.