автор: mariq-magdalena

Промъквам се -
безшумно,
неуловима,
невидима,
като мирис на парфюм,
лека като пролетен вятър,
закачлива като палав кичур коса,
бърза като планинско поточе,
неканена като приказен сън...
Искам да ме усещаш,
без да съм там.
Да знаеш че ме има,
че съществувам.
Да съм в мислите ти,
да съм при теб,
да ме имаш някак поне,
защото няма как иначе.