автор: hristam

През всичките тези години тя не беше имала нито една нормална връзка. Никога не бе водила момче у дома, за да го представи на родителите си, нито пък нея бяха представяли. Никога не беше вървяла щастливо прегърната от приятел, с когото да се целува насред улицата, без да ги е грижа за околните.
Просто така се беше стекъл живота й, че винаги се оказваше нечия любовница.
Първия път, когато това се бе случило, беше на шестнадесет. Тогава направо си загуби ума по приятеля на баща си, който бе чест гост в дома им. Дори го сънуваше, а един негов поглед или усмивка я караха да се чувства почти богоизбрана. Естествено, знаеше, че е женен, дори познаваше жена му – намираше я за симпатична, в интерес на истината – но това по никакъв начин не пречеше на страстта й да набира скорост, докато в един момент не избухна като истински фойерверк на невинната моминска любов. Но до физическа близост така и не се стигна – той много деликатно успя да овладее ситуацията, като отклони горещите й желания, без обаче ни най-малко да уязви крехкото й достойнство на влюбено момиче. Дълги години след това продължиха да поддържат приятелски отношения, и тя го считаше за един от най-достойните и умни мъже, които е познавала.
Като студентка си падна по един от своите преподаватели, при това подозираше, че тя не е единствената му любимка. Знаеше, че има и прекрасно семейство,на което държи, но не можеше да контролира страстта си – чувстваше се изцяло в плен на неговия безспорен чар на зрял интелектуалец с блестящо чувство за хумор. Нямаше представа точно какво изпитва той към нея, още по-малко бе наясно какво изпитва самата тя, но и не смяташе това за особено важно. Достатъчно бе да усеща интереса му, да споделя страстта му, да се опиянява от ласкавите му думи, които звучаха като прекрасна музика в ушите й. Това я караше да се чувства желана и много, много специална.
Когато завърши, започна работа веднага, беше въпрос на шанс, че попадна на точното място в точния момент. Колежките й правеха чудеса да се докопат до подобно местенце, някои не биха се спрели пред нищо. Но тя стана любовница на шефа си без това да има каквато и да било връзка с кариерата й. Всъщност нямаше никакви амбиции в тази посока – засега постигнатото напълно я задоволяваше.
Той беше невероятно нежен и грижовен към нея, осигури всичко необходимо, за да им е удобно и уютно когато се срещат насаме, но за нея бе далеч по-важно друго. Въпреки че той имаше голямо семейство, което много уважаваше, тя нито за миг не се почувства пренебрегната. Дори напротив – успяваше да я накара да се почувства най-важния човек в живота му. Понякога се питаше дали жена му не се досеща за връзката им, той прекарваше с нея много повече време, отколкото с близките си. Но в крайна сметка какво значение имаше? И да знае, вероятно се е примирила с този факт, така, както правят много съпруги, за които е достатъчно мъжът им да се прибира в къщи, когато е необходимо, и да се грижи за семейството си.
Тя не можеше да приеме подобно отношение – за нея беше важно да се чувства единствената, най-важната, уникалната за мъжа до себе си. Изпитваше досада, граничеща с презрение към всички тези самодоволно отдадени на семейството си съпруги, приличаха й на щрауси, заровили главите си в пясъка, които изобщо не биха реагирали, стига да се спазва нужното благоприличие за пред хората.
Лично на нея ролята на любовница й се струваше къде-къде по-предпочитана, откъдето и да я погледнеше. Получаваше най-доброто от всеки мъж, с когото имаше връзка, и като емоции, и като усещания, и като чувства. Скуката, еднообразието, битовизмите – те оставаха далече от нея, в онзи, другия живот, който принадлежеше на съпругата и семейството.
Покрай служебните си задължения скоро попадна в средите на още по-влиятелни хора, и живота й се завъртя на още по-бързи обороти. Разнообразните връзки с женени мъже я научиха да бъде крайно дискретна и наблюдателна, с невероятен такт и ерудиция можеше да измъква и себе си, и партньора си от всякакви непредвидени ситуации. Натрупания опит в това отношение я беше превърнал в съвършената любовница. Умееше да бъде винаги там, където се очаква от нея, без да натрапва присъствието си. Умееше да дарява наслада до пълен екстаз, и само миг след това, ако се наложи, да демонстрира хладнокръвна деловитост и компетентност. Умееше да бъде търпелива и да не задава неудобни въпроси, а когато е необходимо да не пести нежности и ласки.
Харесваше живота си точно такъв, какъвто беше, и нито за миг не искаше да е на мястото на онези свои приятелки, които бутаха колички и се бяха впримчили здраво в брака си като в доживотна присъда без право на обжалване. Не изпитваше ни най-малко умиление от родителските им трепети, за нея това бе непознат свят, до който нямаше особено желание да се докосне.
И точно тогава се случи нещо неочаквано – влюби се. На фона на всичко изживяно досега това й се стори твърде различно и поради тази причина – доста стресиращо. Факторите за това бяха два – първият бе, че той беше годеник на най-близката й приятелка, единствената, с която продължаваха да дружат години наред. Другият важен момент беше свързан с това, че той също недвусмислено й показа чувствата си, всичко стана толкова бързо и неочаквано и за двамата, че беше като истинско природно бедствие, някаква стихия, която ги връхлиташе без всякакво предупреждение, а те бяха съвсем, съвсем беззащитни.
Никога до този момент не й се беше случвало да се чувства толкова объркана и разстроена, въпреки че като любовница бе попадала във всякакви стресиращи ситуации. Но връзката с не женен мъж, който с такова безразсъдство и очевидност заявява любовта си бе нещо съвсем ново за нея, струваше й се твърде обвързващо, плашещо със своята дълбочина и ангажираност. Ето защо изпита истинска паника, когато той й призна, че е готов да осуети сватбата си с приятелката й, защото тя е единствената жена, която го интересува.
Лавина от трескави мисли обсеби съзнанието й. Тя и съпруга – каква ирония! И това да й го предложи единствения мъж, който я накара да се влюби! За нищо на света не искаше да го загуби някъде по пътя на брачното съжителство, докато се опитва да се вмести в така неприсъщата за нея роля на домакиня, на тази, която е част от ежедневието му и лека-полека се превръща в нищо повече от един навик. Твърде много го обичаше, за да допусне това.
- Но...но...- заекна, понеже й беше трудно да формулира обърканите си мисли, и каза първото, което й дойде наум – Аз вече си купих рокля. За сватбата ви.
- Но аз искам теб, само теб. Нима не разбираш? – почти изплака той.
Тя докосна с нежност лицето му, не помнеше някога да се е вълнувала толкова.
- И аз те искам, любими. И ще бъда твоя, колкото пожелаеш. Веднага след сватбата ви.