автор: nikiifnikol13

Мечти, реалност, блянове и страсти
преплитат се – бошува пак кръвта
телата сливат се, жадуващ вопъл
разкъсва мрака на ноща.
Нашепват устни - думи в стон обвити
и две тела изваяни от страст
под лунен лъч се вият в танц любовен
забравили за всичко на света.
Отдаденост, желание за вечност
пропило е то въздуха край тях,
но танца свършва и душите
се връщат в уморените тела.
Последен вопъл мрака пак разкъсва
но вопъл тъжен е това
тела пропити от милувки
и тръпнещи все още от страста
разделят се жадувайки се още,
но тръгващи в различният си път.