автор: Stasja

Мъжете носят слънцето на раменете
в нетърпеливото си основание
                              да са невинни.
Крилата им са остри от пропадане.
С усмивки
          прогнозират
                    пладнето.
Безкрайно е търпението на ръцете
да изтъкат послания,
                  да бъдат нужни.
Те мълчаливо пускат
                хвърчила по вятъра.
Очите им са сребърни по пълнолуние.

Като деца, порастващи през лятото,
с илюзията, че са ангели,
те искат
        дяволски да са обичани.

Мъжете –
        нежните ръце на камъка.