автор: Zia

Война. Една едничка дума.
Събрала краха на сърца,
разпръснала безкрай лица,
да скитат разделени.
Милиони мъртви и ранени,
безброй деца, сами деца,
от Бога сътворени !
И пак се свличам - ДОКОГА,
ВИНОВНИТЕ ЩЕ СА ПРОСТЕНИ !?
И пак простенвам - ДОКОГА
за мъртвите - сирени,
фанфари смешни да звучат,
да вдигат мемориали
правителства и същества,
войната не видяли !
Да няма смърт,
да има съд !
Да срещнем красота
от нашия неславен път,
но нека - без война !