автор: liulina

Липсва ми силуетът ти мене отминал,
вратите ми разтворени в пътя се вглеждат,
по извивките ми мълчаливи си се свивал,
преди очите ми при теб да ме отвеждат,
късам мрака на бели парцали и викам,
тиха съм сутрин когато стените ми плачат,
в ръцете си вчера безмилостно стискам,
а консервирани чувства след тебе се влачат,
когато имам време за себе си спрягам те,
виждам те в огледалото на душата си, мил си,
искам да ти опиша своето днес, но налагам те,
на челото си и питам се в гредореда ми бил ли си,
сънувам ли пръстите спрели се на пъпките сладко,
впивам се в тях за по- дълго и пак ми е кратко!