автор: nikiifnikol13

Уморих се от дългото чакане-
все да прося за късче любов,
уморих се от сълзите парещи
да оплаквам аз своя живот .
Дълго време те чаках-обичах те,
тъи безсрамно ме мамеше ти
уморих се да бъда все втората,
веч не искам да слушам лъжи .
Пак дошъл си за прошка ме молиш,
но изгубих аз свойта любов-
нейде там между сълзите парещи
и тъгата в самотната нощ.
Уморих се.
Ти късно се върна.
Няма тръпка на обич в мен,
ти душата ми в пламък превърна,
но изгасиха сълзи жарта.
Уморих се .