автор: Liulina

Като две хлебарки на паважа,
препечени вървим и светим,
понечих много да ти кажа,
от скука как да се отлепим.

Ти вплете длани в моите изпотени,
вървяхме някак си смутени,
забравихме за всичко покрай нас,
не го изрекохме на глас...

Пропуснахме да минат светофари,
залутахме се между чужди гари,
със слънчева усмивка ме омагьоса,
още в припека я нося...

Жадна съм,ти си опустошител,
изрисува с любовен оцветител,
най - крехката милувка,
някак си без грам преструвка...

Като две хлебарки на паважа,
които няма да размажа,
минаваха по тротоара,
душите ни край нашата гара ...
28.07.2004г.