автор: miglena

Изгубих се. Объркана.
В омагьосана дъбрава.
Съзвездията ме зовяха:
всяко в своята посока.
Касиопея ми прошепна
с властния глас на мама:
Тръгни на Изток! Смело.
Там е твоето призвание.
Да си майка и съпруга.
А татко сякаш ми намигна:
Не забравяй, дълг имаш
към хората и обществото,
да раздаваш Вяра и Сила!
А уж бяха и двамата от едно
съзвездие. Привидност ли е...

Голямата Мечка ми закима
благосклонно: Северът, мила,
е за тебе! Там е твоят Кай.
В плен на Снежната Кралица.
Парченцата на огледалото
можете успешно да слепите само
ако с обич заедно откриете
липсващата бисерна прашинка.
Но Кай е по-щастлив там...
Това е неговото Кралство!

Мъглявината Андромеда на
Запад ме упъти, към Мачу Пикчу,
тайните на инкските магии
да опозная, волна да се извися
над всичко, да съм НЕЩО,
а не "нещо-си" или "едно нищо".
Това най-жарко сякаш бих желала.
Но отвъд мъглявината и аз ще съм
във плен, макар и на Стихиите...

Кентавърът ме приласка със
страстни ритми в Юга да остана,
отдадена на ритуала ден по ден
любовта да изживявам, опознавам,
описвам и раздавам... без остатък.
За верни приятели сърцето ми да е
жарава неизтляваща, жизненосна...
И се намерих! Дъбравата изчезна,
о-магията се разпадна... от гласа...
на МОЕТО СЪЗВЕЗДИЕ ЛЮБИМО!

По рождение и по мой волен избор,
това е съзвездие-то ми тук, на земята.
Знам какво искам и кой път избирам.
За любимия си да съм упование,
и въпрос и отговор едновременно,
лек и болка, глас и безмълвие,
сълза и усмивка, лед и огън, тук и там,
ден и нощ, вода и жажда, дух и тяло,
край и начало, далеч и близо,
черно и бяло, добро и зло...
екстазно сливане на всичко в НЕЩО,
което съм АЗ за ТЕБ, любов моя...

...И за избора си не търся прошка.
Нито от Бога, нито от Демона,
нито от хора, нито от Съзвездия!!!

Но за едно се моля: повярвай, че
и твоята дъбрава не е омагьосана!