автор: enigma_

Искам в сребърна Вечерница да се превърна,
с нежни пръсти да разкъсам облаците сиви.

С поглед звезден през смълчания прозорец да надзърна,
тихичко на пръсти да притичам,
             да погледам сънищата ти щастливи!

Да обвия с лунна мрежа спящите мечти потайно,
Да ги стегна с мълчалива клетва във вселенски възел- вечен.
Да ти шепна заклинание омайно,
           докато и във съня си ти усетиш,
                       на каква безмерна обич си обречен!