автор: Moby

- Ще се самозаблуждавам, че съм добре...
Ще чакам да премина в отрицателното време.
Денят има няколко фази - реално време на нерви, сцени, самозаблуди, фалш
и отрицателно време на размисъл, радост, наслада от това, че си жив.
Ако в един ден имам 12 часа реално време и 12 часа отрицателно,
то аз съм живял в това пространство и време точно 0 часа...
Колкото ми се трупа отрицателно време толкова ми се удължава пребиваването в това измерение....

- Доста тъжно е това, което си написал...

Но ще ти кажа, че дори да се наложи до края на дните си да спирам дъха си поради невъзможността да вдишам истински въздух, пак бих предпочела болката и страданието пред леността на простото съществуване, на живуркането...

The same soul…
Така те чувствам на моменти...
Дали е много лошо това? Или е хубаво... или най- добре си запуши очите и ушите и се завърти на 180 градуса....
И какво е лошо в този свят?
Може ли това да е...
Май не трябваше да пия вино и да се опитвам да мисля!

Друго исках да кажа, да допълня още малко, но не го казах, не го направих... защото така трябва нали, така се постъпва в живота!
Мълчанието е злато, казват помъдрелите единици!

Виното не ми пречи на мисълта, излъгах че ми пречи! Напротив!
По – скоро е един вид катализатор, принуждаващ те да говориш истината, тогава когато най - силно искаш да я скриеш и от себе си и от целия свят.

Ще кажа *****!
Това ми идва отвътре! Да го изкрещя с все сила, да се напия, да си провеся въжето на шията като подобаващ край за делата ми...

Добре ли си?
Или спря да се самозаблуждаваш...

Силата е в нас и ние сме Силата!
Самозаблуждавай се до край!
До самия край на 12-ият час.
Ако можеше да се превръщаме във вампири след 12-ия удар на часовника и след всяка глътка вино да отпиваме и по – малко кръв, от своята собствена, тази грешната...
И да смесваме кръвта си с вино....
Каква ли комбинация би била тази?
Съвършената....?