автор: nikolai4o

Да прощавам? Страшно умея!
Но не ми се налага ...
Не мога да пея, но пея. И
да прощавате, защо да не смея?
По-скоро викам, крещя и се смея.

А колко изстрадано-силно копнея,
като орисан, на сила, от приказна фея,
да горя яко факла, докле доживея
във старостта си да жъна, което посея.

Понякога, признавам, съм доста завеян.
Но какво, че мечтая и във небето се рея?
Аз пак ви обичам! И знамето пак ще развея
на вярата. Душата си пак ще положа за нея!