автор: Angela

Какво струва моята обич?
Пепелище, разровена жар,
тлеещ въглен и пламъче малко,
докато се превърне в пожар.

Безвъзвратно умират илюзии,
думи сладки, изкусни лъжи,
на мечтите прощалната музика -
нещо все упорито тежи.

Безнадеждно подухва ме вятърът.
И пустиня прегръща ме пак.
Бели пътища бродят в душата ми
и полека потъвам във мрак.

Какво струва моята обич?
Глътка въздух и капка вода,
живо ехо от спомени скъпи
в непрогледната сива мъгла.