автор: alkaltchev

И ветрове съм сял,
и бури жънал.
В морета дупки
съм пробивал също.
Аз просто исках
себе си да бъда.
Не дадох никой, да ми носи кръста.

И сенките на облаци
съм гонил.
Коравата земя
дълбал съм с нокти.
На дъното съм бил.
И там съм ровил.
Познавал съм и ласки и жестокост.

От глад съм се превивал.
И от болка.
И лъгал съм,
и лъгаха ме хора.
Ще издържа.
Да видя още колко
все още ще ме правите на кьорав.

Натрупахте пари.
Но те ще спрат ли
на времето разделно ветровете.
Аз обеднях.
А вие – преуспяхте
с потта на другите.
И с интелекта.

Не вярвайте , че в чакания час
ще спра мига,
дори и да си струва.
Ако го сторя - няма да съм Аз.
И Фауст –
ще умре несъществувал.