автор: theheart_ofthefire

Иконите мълчат ...( и е безлунно).
Небето се е случило отдавна.
Не можем на криле да го научим.
А светлата му прошка ни ограбва.

Прерязваме сълзите му безжално.
Със болките му ставаме... богати.
Пресипнало е слънцето (банално).
Косите му са... дебнещи пирати.

Косите му причакват по ъглите.
Да сграбчат неожънатите чуми.
Да върнат дъхоспира на звездите.
Забравили... до скъсване е трудно.

А някакви съзвездия треперят.
Пронизва ги до костно пустотата.
Калчищата раздават и печелят.
Изгубили се сриват и слънцата.

Иконите мълчат... (и безумно).
Изкряскаха си болката отдавна.
От пирови победи все е шумно.
От празни гласове се оглушава.