автор: Esoterica

В пенливи спомени и бурни страсти се удавих
Коя съм всъщност аз за сетен път забравих
А времето така си мина бързо, неусетно
Пак се събираме, но вече за последно
Наближаваме светлика в края на тунела-
огън див или фалшива флуоресцентна лампа?
Учителката със усмивка времето си снела
на всекиго подава цветна щампа

Крилата жълти са за тез, които няма да летят...
А сините лалета-за тези дето в блатото ще спят...
Зелените листа за тези дето бавно ще върват,
а всъщност все на място ще стоят...
Звезди червени за тез, които ще строят,
ще правят, ще издигат, ще творят...
И черни ленти за тези, които ще се уморят...