В един сън, в едничък сън идваш на себе си.
И бягаш и ставаш
Назад не поглеждаш
А след теб върви живота
Препасал в черни вериги ръцете ти
В сив дневник написал делата ти
Бягаш, и падаш
И пак ставайки продължаваш
Напред
Напред
А след теб върви живота
Тежък товар, на плещите ти сложил
Смаляваш се под формите му
Губиш мисълта си
Не знаеш кой си, искаш да си спомниш
А зад теб живота, идва
Бърза да не изостане
Чете ред по ред, какво къде си сбъркал
Искаш да избягаш, знаеш че трябва
Падаш и ставаш,
Вече не поглаждаш назад
Знаеш че той е там
И ти търси сметка, за казани думи
За пропуснати шансове
За грешна посока
Онзи дебелия дневник, е изписан от теб
От теб самия, нещастния, малкия
Дето все на червено пресича, дето
И супа като малък не ядеше
И ето тежките вериги, се впиват в плътта ти
Неврони треперят, равновесие губиш
Пясък пълни очите ти
Няма вода, капка водичка
Живителна сила да влееш в сърцето
И не престава нито за миг, няма търпение
От кога те е чакал, да ти потърси сметка
А ти му даде ризата си, дома си
Колата си, красотата си
А той не иска това, той протяга
Зъби да разкъса сърцето ти
Той иска да изтрие спомените ти
Той изтръгва очите ти
Така ще изкупиш греховете си
Като смениш кръвта си,
Като гледаш с чужди очи,
Като любиш с чужди устни
Като нямаш свой малък свят
От малки, подредени стъкълца
За миг всичко се чупи
За миг нищо няма
Само тия вериги подрънкващи
на ръцете ти
В миг сънят свърши,
Кой си ти от съня ми?
Ти същият ли си?
.