Вятърът ми носи твоя дъх,
изпотява тъмния прозорец.
Открехвам пътя си към теб-
приемам есенния чудотворец.
От клоните се рони нежност,
след всеки допир на нощта.
Не ме е страх да бъда твоя-
излизам нежността да събера.
23.10.2008
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|