автор: drowzee

Ако днес е денят, в който ме обичаш по-малко от вчера
Не искам следващо утре
Не искам и днес
Ще си запазя това наше вчера
И ще го раздавам в живота си
На всеки, който иска от мен щастие
Не е отмъщение, просто боли от такава любов
Събрана в спомени
Не са тиражи дните ми и
Не искам архив „Щастливи мигове” –
Бр.10, 2008г. ... главен редактор: Така Е в Живота
Майната им на всички с камъните в ръцете
Ще им се усмихна и на тях ще подаря едно вчера
От собствената си любов не давам лесно
А и след теб няма да е останало много
Ще целувам животи ненаситно
С тази целувка, която ти не познаваш
Може би някой ще иска да ме спре
Само за себе си или заради своето утре
Ще иска, ще моли, ще вярва в мен
Или в тази, за която ме мисли
И докато пали свещичка за хубав живот,
За това да го обичам до гроб
Или да родя децата му,
Восъкат ще облее ръката му
С тази сладка болка, която те оставя безмозъчен
За секунди
и точно тогава
Той няма да види, че всъщност
в мен не е останало нищо свято.

Само едно вчера.
....
Ще раздам това наше вчера
Защо ми е вчера без нашето утре?