автор: silence

(по bogpan и компания)

Мъжът бил като чая. Заври ли - силен е, но нагарча. Изстине ли - сладък е, но не се и пие.
Може би истината е по средата - в запарения чай (да не се бърка със спарен). Масторлъка е в това, чаят хем да не заври, хем да не изстине. Не знам дали е по-истински от варения, но е също толкова силен. Той оставя след себе си тръпчив привкус в устата. Когато почувстваш, че изстива го притопляш без да разваляш вкусовите му качества - достатъчно е да го обхващаш със длани и да го подържиш малко. Когато ръцете ти са заети, съвсем спокойно можеш да го поставиш между бедрата си и там той ще изсмуче необходимата енергия за да се затопли и после да се влее в теб.
Така де. Мъжът е като чая (възкликват някои).
Чаят се пие на малки глътки дълго време денонощно и целогодишно. Ясно е каква наслада доставя през зимата. А за лятото мой ...хм... познат казва: "Най-добрият начин да ти стане хем хладно, хем приятно в големите жеги е да пиеш чай. Тогава не се потиш веднага след студения душ, не се криеш от слънцето и вълни от свежест обливат тялото ти. Наистина, в самото начало е малко стряскащо - жега, а ние ще я увеличаваме. А всъщност става точно обратното - вътрешната топлина нараства, енергията ти се увеличава, живваш и се усмихваш. И забравяш дребните проблеми." Въобще чаят винаги е полезен. Зимата, есента, напролет ... след умора, преди умора, вечер преди лягане, сутрин за събуждане.
Така де. Мъжът е като чая (възкликвам и аз).
Интересно е какъв чай пиете. Има готови пакетчета чай, които са лесно достъпни и снабдяването с тях не е кой-знае-какво предизвикателство. Някои го предпочитат, защото така избягват главоболията. Някои предпочитат да вярват на етикета за съдържанието на пакетчето. Някои пък изобщо не са кусвали онзи - истинския ЧАЙ - и съответно не знаят каква е разликата. А разлика има.
За да си направиш чай по твои предпочитания трябва да подбереш онези билки, които пасват най-добре на душевността ти, на физиката ти и на нуждата от .... ЧАЙ. Първо билките се беряли по самодивско време. Самодивското време е онова време, в което се чувстваш палава, целенасочена и опианяваща като горските самодиви. При подбора трябва да имаш божествени помисли или поне близки до тях. Второ - походката трябвало да е бавна, дори дебнеща. Иначе ще изплашиш билките и магията ще изчезне. При откъсването всяка билка трябва да се "нарече". Ако не ги береш саморъчно, може да объркаш твоите наричания с тези на друга самодива. Трето - така събраните билки не се смесвали предварително. В зависимост от ситуацията (винаги бива различна) се разбъркват в нужната пропорция. Стриват се между дланите пак с бавни движения. Ръцете трябвало да са сухи и топли. Водата не се кипва... вдига се от огъня малко преди да заври... иначе може още при първото отпиване магията да изчезне. Билките се слагат в съд, заливат се и престояват 15 минути. Този чай е най-ефикасен когато се пие в полулегнало състояние в затъмнена стая и на приглушена музика.
Та, така де. Мъжът е като чая (съгласете се и вие).
Чаят бива и различен по произход. Японците например са известни с чаените си церемонии. Само дето японският чай е нискостеблен храст, както много други неща в Япония. Нискостеблените дървета разчитат на земята, соковете са им земни. Друго е Българският билков чай, дето е пил и от Слънцето по време на слънцестоене. Единствено българският чай може истински да утоли жаждата на българката... няма две мнения по въпроса.
Черният чай е с други вкусово-мирисни характеристики, твърдят познавачки. Поради тези причини всички употребили черен чай минават бързо на зелен... по-изгодно им идва освен всичко останало.
Та, така де. Мъжът е като чая.

Вие какъв чай пиете?