автор: Dokosnata

...С поглед празен те опразних!...



С поглед празен ,адресиран
търся светло в тъмнина.
С поглед тъжен ,неразбиран
гледах в твоята душа.

С поглед празен аз потъвах ,
крадях от твоите очи.
С поглед рисувах и превръщах
камъни в сълзи.

С поглед нежен към душата
гледах в твоята съдба.
Този поглед не престана
да познава по очи ,а не на ръка.

С поглед черен и окален
аз говорех и то без думи.
Премахвах поглед самохвален!
Твоят поглед гледа ,моя не мълчи!

С поглед пробит от мъка,
с поглед присвит и изчакващ
аз изграждах своя препоръка.
С поглед очите ти изваждах!

С поглед насълзен се опитвах да се взирам.
С поглед празен те опразних!
Само с поглед те презирам ,
своя поглед аз напълних.

С поглед пълен вече със сълзи
видях всичко без думи,
видях те с двете си очи.
Това е моят поглед ,ако можеш го купи!

Погледът ми къде пак бяга ,
през стаята голяма ,къде сега тъpси!
През тъмната стая преминава ,
спря се на нечий очи.

Само погледа ми все говори,
само погледа мълчи!
Само погледа ми те пребори
ако можеш-ела и го вземи!