автор: rupani

- Братле, да ти се оплача.
- Я, ти да се оплакваш! Че на тебе всичко ти е наред!
- Сериозно. Никнат ми рога.
- Сериозно?
- Ето виж...
- Малееее. Що са такива тъпи?
- Режа ги.
- Хихихи...
- Не се смей, на мен ми се плаче!
- И от кога така?
- От петък вечерта.
- Чакай, тя твоята не замина ли на курс във Варна в четвъртък?
- Замина... Това какво общо има?
- Ами...
- Я стига, това са суеверия! То ако беше така...
- Ти да имаш някакво друго обяснение?
- Не знам. Събудих се посред нощ, нещо ми беше неудобна възглавницата. Странно се чувствах някак си. Възглавницата се разпра. И се разхвърча пух.
- И ти си пипаш главата – А, рога!
- Не е никак смешно! Отивам в банята, светвам лампата и ...
- Колко големи бяха?
- Около педя всяко.
- Разклонени?
- Не бе! Като на коза, леко извити.
- Е, значи е бил само един....
- Кой бе?
- Няма значение, карай нататък.
- Бих си шамари, плисках се с вода... Нямаше спасение. Буден бях. Рога ми бяха поникнали.
- И?
- Ами взех ножовката и пробвах. Вярно било това, че рогът бил безчувствен. Отрязах едно парче - нищо! Отрязах единия рог... ти да не мислиш, че е лесно сам да си режеш рогата? Стига си се кикотил, стани от пода, може някой да влезе...
- Ох! Ще ме умориш! Стомахът ме заболя. Сядам.
- Схвана ми се ръката докато отрежа единия рог. После с другия беше по-лесно, вече му бях намерил цаката.
- Чакай да пипна.
- Сядай си на мястото!
- Ама ти така с шапка ли ще стоиш цял ден?
- А ти какво предлагаш?
- Де да знам... Някакъв крем, пудра, ... То ако имаше коса на главата...
- Не помага. Никнат.
- Как никнат?
- Ами като ги отрежа и пак никнат.
- Стига бе!
- По сантиметър на час.
- И сега, като се върне утре жена ти, какво? Чудно ми е какво ще й обясняваш... Или тя на тебе...
- Стига бе! Много ти е смешно! ... Не знам. Мисля да си подам молбата за напускане.
- Ееее, чак пък! Все нещо ще...
- Не е там работата. В неделя сутринта, като се събудих... Виж!
- Какво правиш бе! Може някой да влезе!... Яааа... опашчица!
- Видя ли?
- Никне ти опашка!
- Тъй де...
- Нея ...
- Не съм я рязал!
- Да... така е по-разумно...
- Какво ти стана бе?
- Нищо, дай малко вода...
- Да не вземеш да припаднеш?
- Така, по-добре съм. Уф! ... Ами ... тази сутрин? Нещо...?
- Ето!
На бюрото, пред носа му се стовари един крак със запретнат крачол и пробит чорап, от който стърчеше розово, започващо да почернява към края копито.
- Това е! ... Само на десния крак.