искри прехвърчат и изгасват—
малки снопчета електрическа енергия,
които никога няма да станат кълбовидни мълнии
образи се редят, губят цвят, изчезват
като картината на черно-бял телевизор,
уплашени от породилите се в тях желания:
Франкенщайн предава Творението
дали всичко е преходно?
или само страстта, погасила себе си;
кратък въртоп, откъснат от окото на бурята,
омаломощен от тежестта на прахта
която влачи
вик—не заглушен, а задушил себе си,
сепнат не от някаква божествена трагедия,
а от собственото си безсмислие
в един свят, изплашен от звука
съвкупление—заклинание
неспособно да призове ангели
или демони
а само още луди заклинатели
безкрайно тичане
по хиляди
измислени
плата