автор: gb_lirik

Старицата и младото момиче
се разхождат в парка ден след ден,
срещу слънцето на припек сядат
и скръб и жал пробуждат в мен.

Един живот отминал безвъзвратно,
смирено чакащ Божия награда
и тази дръзка младост необятна
в безкрая, търсеща преграда.

А Есента наоколо рисува,
художник всеки и завижда,
багрите са топли и красиви,
любов неземна тук се вижда.

Любов тупти и в моето сърце,
към Цветето съм аз прострял ръце.