автор: Layla

Из цикъла Горски приказки

- Кому сте, драга, толкова сърдита? –
до нея доближи и я попита,
а тя през сълзи и със глас смутен:

- Не искал да ухажва точно мен.
Недоузрял, безмозъчен кретен.

- О не, не го описвайте така,
ще измърсите сладката уста,
която той не искал да целува,
дано до сто години Ви сънува
как бродите в нещастния му сън,
а той стои и гледа Ви отвън,
и иска да Ви пипне, но ръката
е твърде мръсна, даже прокълната.

- Ах, моля Ви, това е мой проблем!

- Но, Вие клета, идвате при мен,
не мога да оставя красотата
тъй недокосната, сама и без отплата,
ще принудЯ въпросния кретен
в краката Ви да стене изтощен,
ако не мога пък да го направя
тогава сам това ще изиграя.

- Но, Вие прекалявате, Жермен,
защо се случва винаги на мен?!?
провинциален, плосък водевил.
- Ох, бихте ли сълзата ми изтрил?!?
- И бихте ли ме взели на ръце,
усещам болка в лявото краче,
а бащината къща е далече -
свенливо го погледна и се свлече.

- Аз мога много хубави неща …..,
да ви изсвиря на ей тас лютня.

- Но, моля Ви, тъй глупав не бъдете
лютнята си веднага приберете.
- Сами във тази хубава гора
на кой би се дослушала лютня?!?

- Не, драга, потърпете засега,
че аз честта моминска ще спася,
и ще извикам утре на дуел,
тоз недоносен, вироглав петел.

- О, Вие благородник сте голям,
дали не мога да Ви се отдам?!? -
за малко, тъй неволно и сама?!?
Ах, що за невъздЪржана уста
е моята, прощавайте, за бога,
но думите излизат и не мога,
със волята си да ги задържа,
безумница ще да се нарека.
и тоз час вкъщи ще се прибера
страстта си с кочияша да гася
и да не се излагам в обществото,
което не прощава на жена,
неовладяла своите крака.

- Дай боже, да сте винаги така! -
а аз да тъна в мрак и нищета,
понеже Тя да озари не може -
страстта Ви луда, скромното ми ложе.