(до един мъж)
Господарю мой,
Пише ти една глупава жена.
Писала ли ти е някога глупава жена?
Името ми? Нека оставим имената настрана.
Рания или Зейнеб
Хинд или Хафа
Най-глупавото нещо, което носим, Господарю мой – са имената.
(2)
Господарю мой:
Страхувам се да споделя мислите си с теб.
Страхувам се – че ако го направя -
небесата ще се запалят,
защото твоят Изток, мой скъпи Господарю,
конфискува сините букви,
конфискува мечтите от ковчежетата за бижута на жените,
практикува потискане на чувствата на жените,
Използва ножове…
И брадви…
Вместо думи за жените.
Посича пролетта и страстите,
и черните плитки.
И твоят Изток, скъпи Господарю,
извайва своята изящна корона
от черепите на жени.
(3)
Не ме кори, Господарю,
ако написаното от мен е неправилно,
защото аз пиша, а от другата страна на вратата ми има изваден меч,
а отвън се чува воят на вятъра и на кучетата.
Господарю Мой!
Антар ал Абис е зад вратата ми!
Той ще ме заколи,
ако види писмото ми.
Ще отсече главата ми,
ако ме чуе да говоря за моето мъчение.
Ще отсече главата ми,
ако види колко прозрачни за дрехите ми.
Защото твоят Изток, мой скъпи Господарю,
обгражда жените с копия.
И твоят Изток, мой скъпи Господарю,
издига мъжете и ги прави Пророци,
а жените погребва в прахта.
(4)
Не се гневи от мен!
Мой скъпи господарю, от тези мои думи,
не се гневи.
Ако сега си позволявам да изрека задушаваното с векове.
Ако си позволявам да отворя съзнанието си.
Ако избягам…
от стените на харема.
Ако се разбунтувам срещу смъртта си…
Срещу гроба си и срещу корените си…
Срещу тази гигантска кланица…
Не се гневи, мой скъпи Господарю,
когато ти разкривам чувствата си,
защото мъжът от Изтока
не се интересува от поезията на чувствата.
Мъжът от Изтока – прости ми грубостта – не разбира жените,
освен в постелята.
(5)
Прости ми, Господарю мой – ако съм обидила кралството на Мъжете,
защото в голямата литература –
литературата на мъжете -
любовта винаги е отредена на мъжете…
А секса се продава като наркотик.
Безумна измислица е свободата на жените в нашите страни,
защото няма друга свобода
освен свободата на мъжете.
Господарю мой,
Наречи ме както искаш. За мен няма значение:
Плиткоумна… Глупава… Луда … Ограничена.
За мен това е без значение…
Защото жената, която описва своите мисли
с логиката на Мъжете
е наричана
глупава жена,
А не ти ли казах в самото начало,
че аз съм една глупава жена?
Низар Кабани