автор: duende

(вариация по текста на Didier Barbelivien)

Сбогом
сред измокрени от есенен плач дървета
сломено слънце във ръцете
и тези мили, нежни думи,
които чух, че ми прошепна...

Сбогом на неравния ни път,
сбогом на запалената свещ,
Сбогом на горещите ни спомени,
които се стопиха в свойта пещ.


Сбогом на това, което бяхме,
Обичам е дума от огън
Която сякаш нарочно гасяхме.

Сбогом е огромен път наникъде,
Песен за изморените коне,
Сбогом е когато теб те няма,
В сянката на щастие за двама.

Сбогом е писмото от тебе,
Което с нож по сърцето ми писа.
Сбогом е илюзията, че съм ти потребен,
Сбогом е, когато сме си писнали.

Сбогом...

На Истината и на Бога
Всичко друго е полет нагоре
Аз Сбогом да кажа не мога
Не мога просто да помахам престорен


Вече няма да свеждаш очи,
пред поканата на запалена камина.
О, ние добре познаваме огъня,
Жесток, той през душите ни мина.

Сбогом на телата ни,
които се разделят
над реката на безмилостното време.
Измъчените нощи определят
кой колко болка и вина да вземе.

Свърши, срязваме махалото,
съдбата свойта лепта е раздала.
Както силно щастието бе в началото,
Така боли сега жестоката раздяла.

Сбогом...

Стискай сърцето разбито
и продължавай по дългата сцена
Кажи на всички, които попитат
че любовта падна ранена.