автор: Gabrielle_

Обичам да си го представям
как върви сред другите на улицата.
Как бърза,
как пресича
(без да се огледа),
как среща някой
за секунда
и как отминава.
Как търси
нещо в джоба си,
как се съмнява
дали не е забравил ключа,
дали ще закъснее
(или пък вече закъснява),
как върви сред другите,
поглежда ги за миг
и отминава...
Тогава си представям
каква ли е температурата на въздуха
пред погледа му.
...
Когато мен ме няма във очите му,
той прилича толкова на себе си.