Болият ме мускулите,ставите и главата.Болият ме безспирно и настоятелно.Много.Течния аналгин не ми помогна и когато очакваното облекчение така и не дойде успях да се изправя и хапнах малко кисело мляко.
Снощи се напих с някаква евтина водка и това,в комбинация с грипа,ме убиваше...бавно и пречистващо.Лежах безпомощен с мътни очи и реещи се,хаотични мисли.Страховете ми са силни и прекалено много!И когато тялото страда и е слабо,те ме хващат за гърлото и се опитват да ми вземат и последната капчица смелост.На тридесет и осем години съм,а вече прекалено уморен и апатичен се лутам по пътя към смъртта!С надеждата,че тя е избавлението и утехата или поне края на този изяждащ ме живот.Пред леглото ми,в което плувам целия в пот,стоят половин бутилка кристален ром „Хавана Клуб” и кутия пури „Кохиба”.Мил спомен от несбъднати мечти.Десетки недокоснати от мен мулатки,стотици чаши с джин,загасващи фасове с най-лютия и дъхав тютюн,лодки с уютни и бедни каюти,сламени колиби с нарове от тръстика и сините води на солените,пълни с риба,води!
Болките се засилват и ми се налага често да сменям позата,въртя се в леглото омотан из мокрите чаршафи.На вън е слънчево,последните дни на есента.Чакам зимата с нетърпение за първи път в живота ми.Хората се променят и то много.Аз знам със сигурност!Хората се променят...
Все по-често се удивлявам и възбуждам съзнанието си с въпроси за смъртта!Не,не ме е страх,просто ми е интересно макар и толкова рано!Ще съм радостен да се отърва от това проклето тяло,от тази плът с която непрекъснато трябва да се съобразявам!Много ми тежат глада,студа,жегата,,,сутрешното бръснене.Някак ми се струва безсмислено да съм принуден да работя по цял ден за да имам пари за да се нахраня или стопля или да имам дом.Не вярвам Бог да ни е създал искайки точно това от нас!Отчайваща безсмислица.
Лодките на кея все още...
Вдигам висока температура и се унасям.Отплувам...