автор: drowzee

...
Докато тя просто те обича
...
Преди да си закопчаеш последно копче
Не се обръщай

Падаш в краката им, целуваш децата си
Родени, неродени
Или техните, все още ничии
Тялото ти носи чужди копнежи,
Аромати всчкакви, хормонални баланси
Дисбаланси и оправдания
Повдигнато самочувствие
Само Чувств И Е...
...
Докато тя просто те обича
...
Не можеш да купиш мечтите й
Увиваш в кутийка съвести
Инкрустирани угризения
Подаряваш самота на талази
Прощаваш си сам или поне понякога
Когато си казваш „Любовта не е вечна”
Но е вечна душата ти
Обуй си скапания панталон,
който тя снощи изглади прилежно,
слушайки измореното ти похъркване
Перфектния ръб от сълзите й май вече го няма
Измачкан от оправдания, драскотини по гърба
И тази в скута ти...
...
Докато тя просто те обича
...
Вземи си колана – на таблата на леглото е!
Завързан като желанията й...
Този стих няма донаписване
...
Докато тя не си тръгна
...
Сега е празен денят ти
а тази в леглото ти не запълва нощта
когато, безсънно търсиш истини
за самотата
Няма парфюми декодиращи
Обичта й
и твоята мисъл е
само част от...

Само Чувстви Е-то е
Самотно Чувство, подяволите,

...
Когато тя си тръгна