автор: paraldak

Тази нощ, облакътена на перваза
на изгърбения римски мост,
гредам как реката се оттича
и отнася в мътните води
вчерашния дъжд и мойте грижи.

Ако се обърна, ме нападат
вируси, кодирани и явни.
Искат май да ме препрограмират,
искат да ме заличат от файла
на човешката ми същност.

Но водата може да се вдигне,
ако бурята внезапно се завърне,
ако се вклини като фуния
между мен и капките пречистващи.

Боже, как ми трябва тоя вихър
да спася поне човещината