На сън я виждам все такава,
каквато я видях тогава –
до стаичката незаключена на Кафка
покрай фенери времето минава.
Прозорците и крият стар домашен свят,
стените и са като страниците бледи,
а светлото е най-известен цвят,
което е на власт и нощ, и денем.
Не се достига краят и –
небе и хоризонт се сливат.
и който тук е идвал, знай,
че усетът за памет се засилва.