автор: diogen

                              излишни думи,
                                  за излишни състояния

Здравей !

Сънувах те цяла нощ.Беше толкова реално че като се събудих те потърсих до себе си.
Не те намерих и болката от твоето отсъствие ме парна през гърдите за да ми напомни за действителноста с която се опитвам да живея.

Живея,не се оплаквам,дните ми се изнизват като по часовник,който трябва да навивам всеки ден с отслабването на пружината ,за да не спре.

В отпуск съм,опитвам се да не скучая ,но не ми се отдава нищо,а и като че ли нямам голямо желание да направя каквото и да е то.
Като изключение написах глупаво стихотворение което публикувах както винаги без редакция ,няма значение.

Опитвам се да се сетя за някой приятел на когото да позвъня,но се сещам само за колеги,в края на краищата и това е нещо.

Идва ми на ум за Алина ,която толкова много да прилича на теб,прави се на безразлична към мен ,но зная че тайно ме харесва.

Липсваш ми,макар че това отдавна няма значение в нашето ежедневие.

Обичам те ,макар произнасяйки го нагарча