автор: toly

Във утрото на своя залез
стоиш спокойно мълчалива,
в ръце държейки си живота
както капитанът – руля.

През много бури ти премина
и много солена вода изпи,
спечелила си само две-три миди
и доста опит в бурните води.

Сега си търсиш равносметката –
ту плюс, ту минус, умножаваш и делиш,
не знам дали ще ти излезе сметката
та калкулаторът в ръцете си държиш.

Не тъй се смятат победи и провали,
не туй е главното –
в ръцете си какво държиш,
от тук нататък само туй е важното –
накъде ще продължиш.

Недей жали за слънчеви пристанища
и не тъжи за гладки аутобани,
родена си да плуваш срещу вятъра
и да усещаш медузите как парят.

Преминала през бури –оцеляла,
не се дави във чаша с алкохол,
и обещай отново да не плачеш
и на гробищата да не ходиш в Суходол.

Сега си мълчалива срещу вятъра
и курса във мъглата е, тогаз
не се оставяй да те победи носталгията –
не ти е нужен калкулатор, а компас.

Почакай малко и мъглата ще се вдигне,
тогава ще съзреш светлинна диря –
тръгни по нея и ще станеш
на Слънцето – дъщеря любима!