автор: TheGirlFromIpanema

Старецът е океан -
с мъдростта си се бушува.
На брега си стар е сам -
със света да се сбогува.
От последните лъчи -
взе искрица за из път.
Поусмихна се с очи -
ще му стигне за отвъд.
Стисна с времето ръка
и потегли без тъга..
Вятърът ще му помага -
да премине и през мрака.
После няма да е сам -
там - небето ще го чака .