Неродената ми дъщеря
дойде в съня ми...
С къдриците черни,
събрали ветрове,
с очите-сини,
кротката любов
на мъжа ми стаили.
Стисна ме за гърлото,
на майката тъгата,
затръшна пак сина ми,
на обичта вратата.
Ръцете ми увиснаха.
Ръцете не достигнаха,
лицето на сина ми.
Къде по пътя сбърках,
кой камък не преместих,
кой клон се строполи!?
Кажи ми сине ти?
Защо отказваш ласката
на моите ръце?
Не чуваш ли как плаче
майчино сърце?
Приятелите в тебе
намериха подслон,
а любовта към тебе,
нека бъде ДОМ .
Неродената ми дъщеря
дойде в съня ми.
Протяга си ръцете-
в тях нежно цвете.
Усмихната шепти-
Мамо липсваше ми ти.
25.07.2004