Най-труден е мигът, когато
надеждата безпомощно умира...
Когато след опиващото лято
две снежни длани зимата простира.
Когато е скована всяка мисъл
в очакване на чудо непознато.
Когато неизбежното надвисва
и смачква всичко светло във душата.
Когато си без право да избираш.
Един е пътят.Няма отклонение!
И няма изход...Просто вегетираш
без ропот и болезнени съмнения.
Но ти не искаш!...
Някъде в безкрая
илюзия трепти неотразимо!
Изплъзва ти се...Луташ се...Но знаеш-
щом има порив, значи теб те има!