Подариха ми небе.
Различно е от другото.
То има своите звезди.
Луните две са. Светят.
Съзвездията са пътеки.
Отвеждащи в сърцето му.
Небето не е синьо.
Изглежда ми различно.
По него все се гонят,
конете белите от сънищата.
Богините се смеят там.
Подаръци раздават на душите.
По млечната пътека се затичвам.
В очакване за чудеса сънувани.
Звездите стават алени лица.
Приличат на засрамени момичета.
Луните двете предвещават самота.
Пътеките са странно потъмнели.
Конете някъде се изпокриха.
Изплашени от слънчевата буря.
Богините отидоха в дворците.
Да пият медовина и любов.
Душите тихо замълчаха.
В очакването бурята да свърши.