Живея...
Сякаш светът е спрял.
Само аз вървя,
през времето.
Сама.
Той тръгна с мен,
повървя.
После ми каза това:
"Живей,
сякаш никога не съм бил тук.
Живей,
сякаш никога не съм те докосвал.
Живей,
така както съм те учил!
Просто живей
и Бъди (жена)."
Коя съм аз да живея?
С какво да живея?
Някой ми каза: "Внимавай."
Толкова тъжно ми стана...
"Не бъди с него, внимавай."
Толкова тъжно...
"Не го обичай,
той не е ... от твоя свят."
Аз ще бъда от неговия тогава!
Коя съм аз?
С какво да живея?
Идват други.
Минават.
Вървят с мен... донякъде.
Той е тук.
Сега и винаги.
Дали е до мен?
Дали е със мен?
Дали е .. като мен?...
С какво да живея?
Sevgiye ihtiyacım var...