автор: biruni

Този свят е архипелаг от острови. Кули без покрив. Всяко островче си има по един Дюрер, който рисува в простраството перспективи и търси Бог в другите.
Пазачите по кулите имат огън, за да дават сигнал за опасност. В подножието им тече живот: хората сеят, прибират реколта, влюбват се; а нощта е щрих върху бялото, смърт в пазвата на рицаря, дяволчета в очите на жената, която знае какво е обич и как да я пази.
Разказите край огъня - далечни пътувания, рисувани с въглен по стените. Графити на плача по изгубения дом, преодоляване на кроманьонския страх пред неопитоменото. Връщане назад или бягство. Някъде трябва да има още живот - кръстопът на други надежди. Място, на което са останали следи...
Неизбродим си остава само безкрая.
Причината да ни има.