Задъхано
треперят
клавишите
на пианото,
когато
гледат
как
пианистът
прави любов
с онова
русокосо момиче,
което
безмълвно
пада
в ръцете му.
Тя
не говори.
Няма
да я чуеш
да казва
дали
е хубаво
или не.
Тя си мисли
че е най-добрият,
защото
той
е хубавият пианист.
А аз
искам
просто
една
кадифена
рапсодия в синьо.
Искам
да я свири
с полудели пръсти
по мен.
И да усетя
как всички клавиши
крещят
(отдавна
изгубили
дъх) .
И
ако не може...
то хубавият пианист
не знае нищо.
Не знае как
да те разпилее
на кристали
покорена
тишина...
оставили привкус
на сини мечти
по чашата
с поредното бренди.