автор: Albyrta

„Имаше нещо в думите.
Когато са в умели, ловки ръце, когато са сръчно манипулирани, думите могат да те направят свой заложник. Увиват се около крайниците ти като коприната на паяк и когато си така увързан, че не можеш да помръднеш, пробиват кожата ти, влизат в кръвта ти, вцепеняват мислите ти. Вътре в теб те продължават своята магия.”
Д. Сетърфийлд, Тринайсетата приказка




когато посрещаш тази която съблече и последната си кожа заради теб
или за някой друг, няма значение, да не протягаш ръка за палтото ѝ,
което да окачваш в антрето си, с мисълта че по-късно ще свали всичко сама
и това да не те кара да се усмихваш, защото твоята усмивка й се нрави,
да не предлагаш стол на тази, която съблече последната си кожа за теб,
или за някой друг, няма значение, виждайки, че е твърде добро.
гола под кадифеното ласо на думите, защо се облича в срам
да си нямаш представа

да не взимаш в ръцете си огън, нито свещ, да не вярваш, че можеш
да стоплиш задълго тази която не посади, не поля, нито направи да произрасте
градината, която ѝ беше дадена даром, за да те приюти в нея и да стане твой дом

носѝ ръцете си празни, да не гледа в тях, да не вярваш, че можеш да ѝ дадеш
освен в сън, след който се будиш потен и гладен да си върнеш обратно отнетото
да не подаваш напитка на тази, чиито желания я предават
всеки път когато биват облечени с думи и не ѝ e присъщо
да бъде една, която веднъж си познал

да не предлагаш вечеря на тази която преяжда с най-горчивия залък щом откъсне парче
от сърцето си заради теб или за някой друг, няма значение
преди да си узнал

че е тук да те храни
в скръб да ражда чедата ти
да ти служи за оправдание
и така ще е до века.



------------------------------------------------
на Ц.К, чиято кадифена мъжка чувствителност обичам нежно да докосвам, а понякога леко да поплясквам и пощипвам, което е като да си играеш с огъня