автор: Liulina

В тишината на малката стаичка, се бе сгушило малко момиченце, то гледаше в тапетите на розички и плачеше безмълвно.
Мислите му плуваха в размазаните от сълзите зеници.Самотата напираше да излезе под формата на стон. Детето изглеждаше на около десет години, русолява, синеоко с дълги извити мигли, дребно но ръст за възрастта си.От пръв поглед се виждаше, че нещо лошо го е сполетяло.
Два месеца преди сегашния момент, това същото дете на име Дора,скачаше на ластик пред двора и пееше една весела песничка:
- Скок, подскок,
скок, подскок,
да играем рок,
Скок, прескок,
скок, прескок,
пред нашия блок!
Децата, който държаха ластика, припяваха с нея и при всяко излизане от ластика потропваха с крака. Изведнъж някаква линейка зави по уличката и спря пред техния вход.От нея слязоха двама санитари с носилка и момиченцата прекратиха играта изтръпнали.Кой ли е болен, напираше въпрос в очичките им?След десетина минути Дора видя майка си върху носилката и се затича към нея.Санитарите я помолиха да се отдръпне и тя проплака:
- Но, това е мама!Моля ви, пуснете ме!Какво е станало?
- Дете, майка ти е получила инсулт, но ти си още малка за да го разбереш.Обади се на баща си да го предупредиш.Добре, че е била на гости ...
- Но аз нямам баща!
Санинтарят не знаеше какво да каже за това само промърмори:
- Скачай в линейката, бързо.
Дора се качи и линейката мигновено пое към болницата.Тя се взираше в абоката и банката с гюкоза забита в ръката на майка и, а на лицето и в сложената кислородна маска и се плашеше оща повече.Натъжи се и заплака, та само майка си имаше, защо провидението трябваше и нея да и отнеме.Пристигнаха и тя зачака помолена да остане в чакалнята на интензивното отделение.Седеше върху изпокъсан стар, кожен диван, а наоколо и меришешена дезинфектанти и тази атмосфера страшно я подтискаше.Не знаеше какво да очаква, чакаше и вцепенена от страх и плач, тя заспа.Събуди се от побутване по рамото:
- Момиченце, момиченце ...???
- Да - скочи Дора - как е мама?
. В кома е дете. - каза съчувствено доктора - обади се на някого да дойде да те прибере, че е десет вечерта.
- Но, но, но ... - не можеше да си поеме дъх Дора - но, аз нямам никого, а сега няма да имам и мама ...!- Тя имаше страшно предчувствие, приближи се до леглото на майка си и не можа да я познае с тези бинтове около главата.Тръбички стърчаха от всякъде, апарат отмерваше пулса,
на сърцето и,клапата, която поддържаше дишането и всичко това ужаси малкото момиче.Тя побягна и не спря да тича докато не излезе от сградата.
- Ами сега?Какво ще правя сега ... мамичко ... мам ... - Стана и много студено, потрепери.Не знаеше кога се е прибрала у дома, нито как, нито кой я е завил.Събуди я телефонен звън, запъти се към коридора и го вдигна:
- Да, кажете?
- Дора Милушева?
- Да?
- С прискърбие трябва да ви съобщим, че майка ви почина от неовладян кръвоизлив преди два часа.
- Но как? - Дора се свлече на пода, мислите и избягаха, думите и избягаха, тя вече не знаеше коя е и какво ще прави.
Малкките и ръчички мачкаха края на покривката, вече бе изминала седмица, никой не я потърси.Имаше скътани парици на секцията в хола, но те бързо свършваха.Мина касиерката на входа за таксата, плати тока и телефона.Почти не се хранеше, спря да ходи и на училище.Беше я обхванала апатия.По този начин мина още една седмица и още една, парите свършиха.Светът я бе забравил.Навън слънцето предвещаваше хубав месец май.А майка и рочина точно на велик ден.Гледаше розовите тапети , беше отслабнала, никой нищо не я попита, нито съседите, нито учителите се обаждаха , нито дори социални грижи.Тъкмо си мислеше, че светът я е забравил тотално, когато телефона иззвъня.
- Да ?
- Дора Милушева?
- На телефона.
- Обаждаме се от социални грижи, извинете ни за закъснението, но поради документални неуредици чак сега разбрахме, че сте останала сираче.След час при вас ще дойде една жена да си поговорите.
- Добре. - Не искаше да ходи в дом .Страх я беше.
Чакаше жената от социални грижи, когато телефона отново иззвъня:
- Добър ден! Дора Венетова Милушева?
- Да?
- Обаждаме се да ви съобщим, че вашата майка Венета Стоева Милушева има завещание, в което завещава цялата си собственост, в това число тристаен апартамент, лека кола Фолксваген голф намиращи се на тереторията на град София и двуетажна вила в град Китен и цялото движимо имущество съдържащо се в тях на вас Дора Венетова Мелушева.За това се призовавате да дойдете на адреса на адвокат Пламен Коцев ... - каза адреса - и с вас да бъде вашата настойница записана в завещанието като Стаменка Стоева Милушева по настоящем ваша леля.
- Добре! - каза Дора.
- Елате утре 02.05. в 11:30 часа - и затвориха телефона.
Ами сега, къд ще търси леля си?Знаеше от майка си, че е някъде в Овче купел, а Дора живееше в Младост. Не беше виждала леля си доста отдавна. Хвана тефтерите с телефонни номера.Майка и работеше в енергото, беше главен счетоводител в министерството преди да си отиде.Това си беше надежда сега поне знаеше, че няма да отиде в дом майка и дете.Намери всичко което и трябваше и тъкмо да завърти шайбата на телефонния апарат, на вратата се позвъни.Дора отвори плахо голямата дървена врата, а пред нея стоеше жена на средна възраст, която се представи като социална работничка.Дора я покани да влезе.
- Заповядайте!
- Благодаря!
После надълго и на широко беше разпитана и служителката си тръгна успокоена, че след седмица ще и е ясно положението на детето.Дора побърза да позвъни на леля си. От среща след третото позвъняване и вдигна жена с гърлен глас:
- Да?
- Стаменка Милушева?
- На телефона .
- Обажда се вашата племенница ... - и Дора и обясни на две на три за какво иде реч.Тя се държа като зрял човек по нищо не и личеше, че е дете на десет години.
- Дорче ти ли си ?Бедното ми дете, разбира си идвам веднага.Сестричката ми ужас, ужас! - След което в слушалката се чу силен рев, последван от тихо похлипване. - Извинявай, ъгувам, защото имах да и казвам толкова много неща...Идвам след половин час - затвори.
Дора се замисли, никога преди това не и беше минавала мисълта ,че може да разговаря така. Беше и любоптно всичко относно тази и леля.Замисли се за миналото.Спомни си как майка и я водеше на Витоша, как двете си представяха, че са фей или пеперуди и летят над света.Спомни си как се гонехе през зимата и Витоша прилича на снежна приказка, как пролетно време беряха кокичета смееки се.А румените им бузи се допираха и те се притискаха силно една в друга.Сълзите отново изгориха очите и.А спомена за леля и бе бегъл.За нея това беше средно висока, закръглена дама, за която майка и разправяше, че има големи претенции относно мъжете и за това щала да остане стара мома.Най- силно впечатление и бяха направили очите на леля и.Тези огромни кафяви очи, който напомнат за влажния поглед на малко теленце.Това пък я върна на село, където я беше водила една нейна приятелка Верчето. Там за първи път видя, телета, крави и овци и цял куп пилци и други животни.А сега Верчето дори не и се обади да попита, как е или какво прави, това малко я жегна.Сепна се от позвъняването на вратата.Погледна през шпионката и видя, че на прага стой нейната класна.Отвори:
- Дора, момиче здравей!Къде е майка ти да я попитам, защо толкова много време не идваш на училище?
Дола се разплака, тези думи и подействаха като шамар:
- Ма ма ма а...почина! - изхлипа и припадна на прага.
Когато се свести над нея уплашени се люлееха две огромни кафеви очи.
- Дорче, добре ли си как ни изплаши? - беше леля и.
- Мила леличко ... - каза с треперещ глас който тя самата едвам чуваше.
- С класната ти се притеснихме, но я разбра ... и я изпратих.Да знаеш с удоволствие ще си те гледкам.Няма да те дам на никой.Утре отиваме където трябва.Сега с почивай, аз ще сготвя и ще ядеш, че никак не изглеждаш добре.
- Добре. каза Дора и се отпусна отново на кревата.
Така в суетене и приказки мина деня и после и нощта.Дойде време да ходят при адвоката.Когато стигнаха на посочения адрес изглеждаха адски притеснени. Сградата беше стара и с традиционен стил, навсякъде меришеше на мухъл.Качиха са на третия етаж и почукаха на врата на която имаше прикачено метално чукче.Вратата се отвори със скърцане и пред тях се показа един мъж на преклонна възраст, който го покани да влязат след като се представиха един на друг.
- Сега в присъствието на нотариус, ще ви бъде връчено завещанието по силата на което наследница на цялото имотно състояние на Венета Стоева Милушева е нейната дъщеря Дора Венетова Милушева, а до навършване на пълнолетие на същата, опекунство над нея да поеме Стаменка Стоева Милушева, сестра на поръчителката на настоящото завещание. - и след много такива, скучни за едно дете подробности те се подписаха в знак на съгласие и подписите им бяха заверени от нотариус.Когато си тръгнаха от старата сграда наближаваше два и половина.
- Но ти нищо не си яла, дете мое!
- Така е лельо, я умирам от глад!
- Кое дете ще го водим в МакДоналдс?
- Как кое лельо, послушното ... естествено!
- Хитруша такава ! - и двете се прегърнаха и се запътиха към Витошка.Леля и и поръча детско меню с играчка и седнаха всеки със своето хапване...
Така вече бяха изминали вече два месеца от смъртта на майка и.Тя разбра че леля и не е омъжена и има два апартамента в София и ги дава под наем.
Настани се при нея и беше напълно на нейно разположение, защото по професия беше философ, както самата тя се майтапеше.От време на време пишеше по някоя статия за вестниците.Но общо взето двете прекарваха почти цялото си време из София. Ту на театър, ту ня изложба, ту ня опера, или на кино.Всички културни събития почти бяха уважили с присъствието си.Дора се забавляваше.Яви се в училището на извънредни изпити, самостоятелно и завърши благополучно четвърти клас.Присъства и но празненството в училище.
Но когато имаше време , както сега се отпускаше и самотата гледаше през очите и.Сърцето и отронваше стон и болката се изливаше по тавана на стаята с тапетите на розички.
Минаха много години и Дора стана висока слаба девойка, в чийто поглед се таеше тъга.Синьото на очите и биеше на виолет, а косите и бяха дълги и златисти къдри, красота!След две седмици правеше пълнолетие и имуществото преминаваше в нейните ръце.Август беше по - топъл от когато и да било.Тя не зямина на море, защото очакваше приятелят и, който беше заминал по работа в Гърция, да се завърне.Обещал и беше да ходят заедно.Леля и така и не се омъжи, но много остаря.Сега лежеше болна от артрит. Дора се грижеше за нея, като истинска лъвица.Имаше толкова много нежност за милата си леличка.
Завърши езикова гимназия и сега искаше да продължи да учи счетоводство, това бе стремежа и, да прилича на своята майка.А и спомените и когато бе влизала в министерството на енергетиката, в счетоводния отдел, бяха толкова ярки.Виждаше се като главен счетоводител или като журналистка.Амбициите и бяха големи, кандидатствува във всички държавни икономически университети и академии с математика.И беше приета навсякъде.
Приятеля и се завърна от Гърция и заминаха на море.Тя рязбра, че е бременна и го сподели със приятеля си.Двамата бяха много щастливи.
Една сутрин на бяха на плаж на едни скали и той се хвърли от тях ... спасителите не можаха да го открият.Тя едва не загуби детето.
Леля Стами и се обади и я помоли да се върне, че щели да я приемат в болница.
Силни гърчове предизвикани от болестта караха леля и да се мята насам натам по леглото.и да се извива като змиорка.След една седмица сърцето на леля и не издържа и тя издъхна, точно на шестанедесети август, зождения ден на Дора.Не стига, че не празнуваше велик ден, а сега си нямаше и рожден.Отново припадна.
Когато се свести една сестра и оправяше завивките, а доктора и казваше:
- Защо не казвате, че сте бременна и то в третия месец?
- Как докторе, нали бях припаднала... - засмя се Дора.
- Всичко е наред, сега покрай силния стрес който сте преживяли ще е добре бащата на детето да е покрай вас.
- За съжаление, той се удави.
- Искате да кажете, че в момента сте напълно сама?
При този въпрос гърлото на Дора се стегна и тя едва едва ,глухо отговори:
- Да сама съм!
След ден я изписаха и тя си уреди час при адвоката.Който и съобщи, че и леля и и е завещала цялото си имущество.Приели я бяха навсякъде и тя си избра УНСС, че е наблизо.
Завърши с много трудности и с растящо на ръцете и дете.Нямаше на кой да остави момиченцето което и беше одрало кожата.До три годишната му възраст детето имаше бавачка, а после го прати на градина.Остана самотна майка, не че нямаше кандидати, но всичките се вглеждаха в имотното и състоятие, което тя съумя да увеличи.В Китен направи малък хотел с външен басейн и лятно време печелеше добре.Леля и освен имотите и беше завещала и малко пари, към петнадесет хиляди лева.Тя ги вложи в акции и се оказа на печаливша позиция,удвой сумата, после я утрой и очетвори и си купи малко ресторантче в Банкя.Печелеше и от него, вървеше и като търговец, а и със счетоводството се оправяше.Кръстила бе дъщеря си Диляна,ей така и дойде името.Обръщаше и внимание въвъ всеки свободен миг.Диляна растеше и тръгна на училище.Дора я записа в специализирана паралелка с разширено изучаване на английски.Тя беше завършила счетоводството с отличие, подкара второ висше в Алма Матер СУ.Развиваше се и разрастваше бизнеса си.Отвори две книжарнички в центъра на София.През това време Диляна стана трети клас.Дора не се чувстваше добре и отиде на лекар.Откриха и рак, който бързо се бе разпространил навсякъде и и даваха най - много година, година и половина.Тя предчувстваше, че провидението пак се е намесило.Бавачката на Диляна живееше с тях от самата и раждане.Стара мома, привързана и към двете жени.
Дора извика адвокат и състави завещание, подобно на това което бе съставила майка и.С разликата, че настойница на детето щеше да е бавачката, а не роднина.След година смъртта я отнесе.
Едно малко момиченце, сгушено в леглото си, взираше поглед в сините облачета на тапетите и самотата стоеше като грозен призрак в неговия погледОнази злокобната вестителка бе отнесла майка и надалеч, а тя бе едва на десет години... Провидението следва ориста по петите през целия живот, а хората поемат силата му многократно.
11.04.2004г.
гр. София