автор: jantreya

Прилича на лято.Прилича.
Но всъщност не е.
По цигански дрипаво.
По цигански безотговорно.
Забравено, слънцето свети.
Но с пламък студен.
А в топлата пепел
на погледа тлее умора.

Прилича на младост.Прилича.
Но в тъжната страст
на есенна драма
горчивата нотка ухае.
Природата търси
душата си в този контраст.
Животът отлага смъртта
с оптимизъм на заем.
Прилича на обич.Прилича.
Но всъщност не е.
Мечта, концентрирана
в глътка илюзия кратка.
Затварям очи.И си вярвам.
Есента не дойде.
Два дни ще живея по цигански.
Тоест по лятному.