автор: divkozel

I

Увивахте се, мои женски плевели!
Плътта ми беше млада и търпеше.
Омайвахте ме лесно - бях наивен.
Представях си, че сте на тортата черешките.

И устните ви, и гърдите ви - черешови.
Руменината ви, снагите ви - черешови.
След всички вас превърнаха се дните ми
в поредица черешови задушници!

Не знаех да плевя ли, да засявам ли?!
Обичах ви, събличах ви, съсичах ви,
а вие избуявахте от нищото -
всевластни господарки на торището.

II

Изтърколиха се достатъчно години.
Изкорених ви даже и от миналото си.
Живея сред полета незаселени.
Къде сте, мои мили женски плевели?!