автор: kukuman

До мен си,
Топлината не усещам.
Тялото ти да прегърна,
Но за мен е празно то.
Нежно ме докосваш,
Студени тръпки ме побиват.
Сърцето ти да усетя, пак, не мога,
Не с любов, а сълзи е пълно то.
На ръцете ти да падна искам,
С болка трясък, от мрамор бял са те.
Сълзите ти във мен се давят
Отрова са със край един.
Очите ти езеро кристално бяха,
Бездна черна са сега.
Бавно Обичам Те шептеше в нощта,
Проклятие е то, виси на моята душа.