автор: timon

1.
Ръцете ми –
онези клони обезлистени
на тъжната върба,

протегната над бързащ ручей.
Водите му са празнична химерa -
извива се и бяга
пред очите ми на запад.
Смалявам се със двете тъжни капчици –
парчета от листата ми,
преди Великден.

2.

Едно изсъхнало клонче върба
до иконите -
над чешмата,
всеки път се заплита
в косите ми, докато мия чиниите.
Опитва се да ми напомни нещо,
но аз не съм неговата река.
Оставям го самотно,
до следващото миене .
А някога исках да се превърна
във върба...