Марсианци с вирнати бради,
със свистене на стрели,
с огньове пламнали в очите,
покоряват сладострасно дните!
Невидими са за практични,
нишките им разбримчени,
в моно гонени пространства,
зад ключалката за двама!
Те са истински зелени,
истински са сини ...
кръгли са когато,
подаряват любовтта си!
Стреснати са уж
а всъщност луди за онази,
която с тях намира ключ!
Хълма стене под тежеста,
на глупавата нула,
Сириус въздиша,
та тя те обича!
А той иска да (не ) обича,
а всъщност е като всички,
брадати марсианци!
С марсилезените струйки по гърдите малки,
на любима свързана със него като чайка,
той орел - могъща птица,
мъдро гали си брадата
и обича и обича въпреки,
обича я жената!
Онази извън земно венерина,
каквато кучето на Сириуса я видя,
глупачката под нулата на хълма
погълната от харизма ...
искаща любовно,
и енигма!
музика