Ще си тръгвам, че ме чакат чудеса
от онези дето все прощават.
Ще прегърна суетата и смъртта,
ще си тръгна - няма да оставам.
Ти помни, че някога в ноща
имало момче - неостаряло…
Лутал се духът му из света,
търсело, но нищо не разбрало.
Искало да срещне красота -
не такава, дето е възпята,
чакало от някъде следа,
а звезда не виждала душата.
Имало момче, било е, да…
Имало момче неостаряло.
Ти помни, че някога в ноща
само теб е чакало докрая.
23.07.2004